Какво е МЪДРОСТ ?

Мъдростта е нещо, за което от древни времена, поне от 4 000 години се говори, размишлява, дават се определения, чертаят се пътища, посочват се мъдри хора, изказват се и се пишат мъдри мисли, събираме последните в свещенните книги на различните народи или в сборници от мъдрости и поговорки от вековете и т.н.

През последните 10-тина години има бум в изследванията на мъдростта – напр., ако през 70-те години има само 20-тина статии в научни списания по темата (т.е. средно по 2 на година), то от 2000 г. насам те са над 250 (по ок. 25 годишно) или над 10-кратно увеличение само за четвърт век, което показва, че нещо се е променило сериозно, както във външната среда, така и в мисленето на изследователите.

# # #

Най-общо може да се говори за три големи групи подходи към мъдростта – религиозни, философски и психологични. Разбира се, възможни са и други, по-частни подходи. Например, неотдавна (2009) се заговори дори и за невробиология на мъдростта, т.е. кои мозъчни структури имат отношение към нея, за етнография на мъдростта, за геронтология на мъдростта и др.под.

Ако се интересувате за повече детайли за по-общите и по-частните подходи към мъдростта можете да посетите няколко специализирани сайтове посветени на това,

- започвайки от статията за мъдростта в английската версия на Уикипедия (тук),

- минавайки през няколко интересни места като

- Инициативата за Колективна Мъдрост (тук);

- Института Уиздъм (The Wisdom Institute - тук);

- Школата на Мъдростта на фамилията Кайзерлинг, съществуваща от 1920 г.(тук);

- българската школа на Ваклуш Толев – „Път на Мъдростта” (тук) и много други и

- достигайки до най-обширният и подробен сайт посветен на изследванията на мъдростта – WisdomPage (тук)

Ние тук нямаме за цел да вникваме дълбоко и подробно в проблематиката свързана с мъдростта, няма да се занимаваме и с многобройните религиозни и философски нейни аспекти. Бидейки психолози, ще се спрем накратко на психологическите подходи и изследвания към мъдростта.

Най-общо, могат да се разграничат три големи психологични подхода към мъдростта:

1) - Когнитивно-психологичен;

2) - Личностно-психологичен;

3) - Интегрално-психологичен

В рамките на първия, когнитивния подход, могат да се отбележат двете му най-важни разклонения:

- - Берлинската школа на Пол Бейтс – за повече подробности виж онлайн книгата тук

2) - Американският психолог Робърт Стърнбърг (бивш президент на АПА) – някой негови основни книги свързани с психология на мъдростта виж тук, тук и тук), в които се излага неговата т.н. балансова теория за мъдростта и интегрирането на последната с интелигентността и творчеството в общия му модел – WICS.

В контекста на втория – личностния подход могат да се изброят много, буквално десетки, по-частни подходи свързани с различни личностни психологични характеристики на мъдростта, започвайки от емпатията, минавайки през състраданието, просоциалността и грижата за другите и достигайки до вземането на решения с отчитане на гледната точка и интересите на другите, толерантността към неяснотата, двусмислието и парадоксите и т.н.

Третият подход – интегралния – е представен най-ясно в работите на американската изследователка Керълайн Басет от средата на последното десетилетие (виж сайтa на нейният Институт на Мъдростта тук). Интегралният подход на К.Басет ни импонира най-много. Тук нямаме възможност подробно да се спираме на него. Ще отбележим само, че в нейното разбиране, към което ние се присъединяваме, мъдростта е многомерно и многоаспектно понятие, в което тя разграничава 16 ключови компонента - 4 основни измерения, всяко от които има по 4 аспекта. Общо в моделът й има близо 40 специфични характеристики на мъдростта, подредени в стройна матрична система.

Основните 4 измерения на мъдростта, според нея, са:

- Проницателност (discerning), с ключова характеристика – обективност, това е когнитивния аспект;

- Зачитане (respecting), с ключова характеристика – откритост, това е афективния аспект;

- Ангажиране (engaging), с ключова характеристика – въвлеченост, това е поведенческия аспект;

- Трансформиране (transforming), с ключова характеристика – цялостност и почтенност, това е рефлексивния аспект.

Всяко едно от тези 4 основни измерения на мъдростта има 4 аспекта:

- ключова характеристика,

- специфични умения (proficiency) – обикновено по 3 за всяко измерение,

- проявления (от 1 до 3 за всяко измерение),

- специфични въпроси, на които си отговаря човек или обучителни задачи, които следва да направляват развитието на мъдростта в съответното измерение

В началото на този материал е представен в графична форма нейният модел.

Въпреки, че моделът на К.Басет е най-интегративния от всички известни ни модели за мъдростта, неговите близо 40 основни характеристики трудно интуитивно се обобщават в ясен и лесно разбираем образ. За да се усети по-ясно нейното, а и нашето общо разбиране за мъдростта ще използваме една визуална метафора, за която намеква и самата Басет.

Представете си, че мъдростта е подобна на един кръгъл, подобен на сфера обект – напр. детско балонче. Като всеки тримерен обект, той има 3 измерения – дължина, широчина и височина (които в случая на сферата са практически еднакви и са нейният радиус), Тези три измерения на балончето са първите три измерения на мъдростта – когнитивното, афективното и поведенческото, или в термините на К.Басет – умствената проницателност, зачитането на другите и ангажирането с конкретни действия). Самото балонче, неговата материя, от която е направено е нашата външна граница на собствената ни личност, и по-специално, на нашата вътрешна трансформация. Колкото по-голяма е вътрешната ни трансформация и трансформативната ни възможност (не его-то ни, а именно нашата вътрешна цялостност, почтенност и способност за само-контрол, себе-преобразуване и себе-израстване), толкова по-голям ще е балонът ни и толкова по-голямо ще е излъчването ни, харизмата, аурата, влиянието и въздействието ни върху околния свят – хора, идеи, явления, процеси, институции, т.е. по-големи и по-далече стигащи ще са вълните, които ние ще излъчваме и оставяме в социума, токова по-голяма и ефективна ще е нашата мъдрост.

Или казано другояче, модерното разбиране за индивидуалната мъдрост е, че тя е по-скоро постоянен процес, отколкото зададено състояние на постоянна вътрешна трансформация, себе-преобразуване, на чиято основа, и чрез която, можем да предизвикваме, къде съзнателно, къде спонтанно във външния свят подобни негови трансформации, мащабът, на които ще зависи от нашата вътрешна трансформативна мощ, пречупен през конкретните контексти, в които това се осъществява.

# # #

Всичко казано по-горе се отнася за индивидуалното равнище на мъдрост. Освен него може и трябва да се разграничат още редица други, над-индивидуални нива на мъдростта:

- групово (вкл. семейно, екипно, отборно и т.н.);

- организационно (фирмено, институционално и т.н.);

- общностно (гилдийно, суб-културално и т.н.);

- културално (етническо, религиозно, професионално, научно, артистично и т.н.);

- цивилизационно (напр. европейско, азиатско, африканско, китайско, индийско, славянско, ислямско и т.н.);

- епохално (на античността, на Средновековието, на Ренесанса, на Просвещението, на 20 век, на постмодерното време и т.н.);

- глобално (в тесния смисъл - за всички региони, в широкия смисъл - и епохи едновременно). Това ниво би могло да се нарече също и тотална или всеобща мъдрост, т.е. обединявайки пространствената всеобщност (глобусът, планетата Земя) с времевáта всеобщност (всички епохи – от дълбока древност до нашето съвремие – 21 век.).

В нашият проект и настоящия сайт „Глобална Мъдрост” ние нямаме претенцията да предложим и развием един изчерпателен, за всички нива – от индивидуалното до глобалното - подход към мъдростта, във всичките й измерения, аспекти и области на приложение. В него ние ще се ограничим към когнитивното измерение на глобалната мъдрост и то приложена демонстрационно към една много специфична област, а именно някои масови психосоматични заболявания.